The implicit sexism in our society

For some time now I have felt hopeless about the gender stereotypes in our society and how many women have been and are treated as possessions; even as an observer of the relations and communication between men and women I have spotted some behavior patterns;
I can sadly note for myself now some trends among my friends and people I know. (It's a firsthand experience)
The first thing that I have spotted among my friends is: Boys, even those in relationships, (not talking about grown-up people) tend to consider the opinion of a female as less important. What makes me wonder is the girls' detachment, that their opinions are not taken in consideration, and their unwillingness to give an opinion, especially if the process of forming one involves the thinking process. Another thing that I have noted for myself is that when a girl proposes something that is obviously of some intellectual value it is usually overlooked, scoffed at, or simply ignored. And even if I assume that this happens to me solely because of my ignorance and stupidity, I have many times seen males overlooking an opinion in a light-hearted, humorous way, even though it has been of importance/value.
Secondly, for a man to be attractive, he has to have- a job, interests that he likes to pursue, some kind of intellectual property that others value, so he might succeed (of course, there are other ways to success; especially in Bulgaria some people think intellect not only is not crucial to success, but it also may get in the way) power and so on. It's the stereotypical image of the successful man. Women of course also work. That is true, but nevertheless, for a woman to be attractive, she has to be good-looking, caring (i.e. a nurturer) and generally cheerful (so that she can tend the man in his hardships); she is not supposed to have a job - a job doesn't "win" her points, she's not more (or less) attractive because she has (or doesn't have) a job; It is what I have seen that makes me think a woman might not work and be as high in the social hierachy as if she had been working, which, for a man, is unacceptable and unprecendented. Which, in its own way, provokes men to value their own intellect.
Lastly, women seem to be content with their situation. Even the smart girls I know keep quiet and make sure not to excel boys.
Surely, I am not the first person to spot these, if I may call them so, trends, but it still bothers me sometimes, because conformism is a bitch and, however unwilling I might be to conform, I sometimes catch myself thinking: "Wouldn't it be good to be like the other girls, normal, ...etc."
I don't want to conform.

Студен Януари.
В душата ми се ражда нещо наскоро погребано..
Вятърът брули лицето ми,
Снегът вали на парцали
..нахлува във съзнанието и затрупва всичко.
Някакъв смътен спомен за идеали,
или може би един-единствен.
Снегът е студен,
пръстите вкочaнени,
лицето изтръпнало;
в самотния ден,
закривам с ръка очите си.
Да можеше така да се скрия във мен,
себе си, сълзите си,
сърцето си
вече изтръпнало.
Снегът продължава да вали,
натрупва,
ще успее, дали?,
да скрие отново мръсните, калните пътища,
сивата, жалка реалност?
Вали, както валеше
във онзи мрачен траурен ден
когато започнах да пиша
реквием
за голямата идеална любов,
скрита във мен.
Тогава спря да вали, и снегът стана на киша
и макар и не толкова бял
светът ми изглеждаше цял и завършен..
него успях и без теб да опиша.
Но отново вали,
вали ли.. вали..
натрупва,
И скрива се всичко.
Зима е и мръсният сняг
отново се струпва
във същите неогледни места, от лед сковани.
Дали ще затрупа и улиците на мойта душа
и всичките й пътища, все още неизвървяни...

the mess in my head could//...

Омръзна ми да пиша дори
няма утеха в това,
в което утеха намирах преди
нещастието да стане съдба
(съдба човешка винаги е било.)
Ежедневно изправяме се
срещу себе си.

Не вярвам в Бог,
нито в сътворението,
не вярвам в човечеството
или в избавлението,
наградата за добрите дела,
(- спасението, когато дойде деня на страшния Съд;
логиката ми не позволява,
умът ми се противи)
Не вярвам в човечеството,
нито в неговите алтруистични мотиви
че моралът го има и не на хартия,
нито че хората са милостиви;
че въобще се замислят за добрия замисъл
(скрит) зад доброто дело
и всичките други морални дилеми;
човешкото съзнание е възприело
(може би) защитен механизъм,
заменяйки важното
с ежедневния (присъщ ни) прагматизъм.
И в доброто спрях да вярвам вече.
Вярвам в релативизма
(„болестта на нашия век”)
всичко е относително и нищо не е сигурно;
няма нищо абсолютно
-доброто и злото са въпрос на гледна точка,
индивидуализмът е нужен
заедно със субективизма;
Поредната медийна манипулация;
тоталитарен режим по време на демокрация,
дело на масовата медия,
Поредната голяма корпорация,
която дърпа конците,монополи;
последвала фрустрация от недостига на разменна единица(пари),
В същото време максимата проглушава ни:
„Животът е риск”
а ние тук не съществуваме,
реалност – не,
а всъщност, се оказва, сънуваме
или сме 3Д проекция,
(на нечия друга вселена);

Любовта е химия,
а човекът - социално животно,
след смъртта няма нищо,
душата си отива неохотно,
заедно с човешката плът си отиват мечтите.

Аз(също) съм уникална -
като всички останали;
(по-точно банална, като всеки средностатистически човек).
На кръстопът сме застанали -
в живота на 21 век.

Now some statistics...

The site 750 words I wrote about in a post, finally gave me some statistics; The site uses 2 softwares to analyze text - one of them is: Regressive Imagery Dictionary that calculates the various emotional content of each day's entry. Of course this software isn't all that trust-worthy, but sometimes it's right on.
So now some statistics:

(Pay attention to the world's average "Swearing" and mine; also I have no idea what PG-13 means)

(These emotions are ordered with your highest average scores at the top. You can compare your average emotional content with the last 7 days of writing, or with the world's average score; in this case the latter)


(This is your view of the world, i.e. time orientation, or what you mostly consider: past, present, future, the dead-purple-pinkish color is my average and blue is world's average- e.g. the other 750words users)


and you can see your overall mindset while writing (mine is generally negative and introvert) :



The end.

http://youtu.be/iIrNg4ag_0M

Some random observations about death.

So the other day i stumbled upon this site:
https://750words.com
So, it is basically, an online diary; you just register and start writing. The idea is that you blog, but nobody can see it - i guess it's for people who don't feel like other people reading what they write (or just don't think other people would find it useful), or at least, not all the time. After you finish the day (every day you can write, and when the day is over or something like that) there's an analysis (or at least it could be called so) of what you've written, how you felt, your mindset while writing, time-orientation etc.